Строителите на съвременна България том 1-2 (каталожен номер 10401)
Автор: Симеон Радев Категория: История Издателство: Български писател Език: Български Корица: Твърда корица Състояние: добро Формат: 32/84/108 Наличност: 4 бр. Година: 1990 Страници: 678,678
Едно от най-важните историографски изследвания в българската литература„Строителите на съвременна България“ е книга на българския публицист и дипломат Симеон Радев написана през 1910-1911 г. и посветена на изграждането на Третата българска държава.Симеон Радев е бележит български общественик, който във въведението на фундаменталния си труд „Строителите на съвременна България” пише така: „Миналото, от което България е получила струите на своя нов живот, е епохата на Възраждането. В нея трябва да търсим добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогна над трудностите на една млада държава и над рисковете на една бурна история.”В мащабния си труд Радев описва следните събития от живота на младата българска държава: Берлинския конгрес и последвалото от него раздробяване на Санстефанска България, избирането на Александър Батенберг за български княз, изработването на Търновската конституция, борбите между консерватори и либерали, разцеплението на последните, суспендиранито на конституцията от страна на княза, подготовката и осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Сръбско-Българската война, преврата срещу княз Александър I, възстановяването му на трона с помощта на Стефан Стамболов и абдикацията му, сформирането на регентството и неговите дипломатически усилия да съхрани независимостта на България, русофилските бунтове в Русе и Силистра и тяхното потушаване.В "Строителите на съвременна България", Симеон Радев прави психологически портрети на множество личности изиграли важна роля в българската история: Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Драган Цанков, Александър I Батенберг, Захари Стоянов, Гаврил Кръстевич, Васил Радославов, Анастас Бендерев, Радко Димитриев, Васил Друмев и други. Сред чуждестранните държавници, на които Радев прави характеристика, са крал Милан I Обренович, император Александър III и генерал Каулбарс. Сам Радев в "Как замислих и написах "Строителите на съвременна България" (1964 г.) признава, че негова гордост са именно тези портрети.За написването на „Строителите...“ авторът използва богат документален материал: стенограми от заседанията на Народното събрание, протоколите на Министерски съвет, архива на външно министерство на България, сборниците с публикувани дипломатически архиви на външните министерства на Англия ("Английска синя книга"wink.gif и Италия ("Италианска зелена книга"wink.gif, публикации в българския и европейски печат, мемоарни записки, писма.При излизането си от печат „Строителите на съвременна България“ е приета с голям интерес от българската публика и с времето се утвърждава като значим труд относно историята на Третата българска държава, като за нейните качества ласкаво се изказва и Константин Иречек. За нейната популярност допринася и ефектният ? драматичен стил. След 9 септември 1944 г. умишлено се избягва нейното преиздаване. Причината е в негативното отношение на автора спрямо агресивната политика на Русия, ярко изразеният му национализъм и открита симпатия към Стефан Стамболов."Обнародването на настоящата книга ще се види на мнозина преждевременно. Една история на съвременна България ще бъде наистина възможна, след като се появят: мемоари, които да открият интимната и психологическата страна на събитията; монографии върху развитието на стопанския ни живот и на държавните ни учреждения; обширни изследвания на епохата на Възраждането, в която се крият новите избори на българския национален дух и зачатъците на свободното ни политическо съществуване; и най-сетне - истински разобличения за политиката на великите сили, които са упражнявали тъй често решаващо влияние върху съдбините на България. При отсъствието на тия данни може да се говори за едно систематическо изложение на събитията подир Освобождението, но не и за история, която да отговаря на изискванията на една научна метода.Но трябваше ли да се чакат безпределно тия източници, когато никакъв признак не предвестява тяхното появяване? Ето, старите дейци умират, без да са оставили никакви писани възпоминания; от техните разкази се образува само една устна традиция, която ще премине у потомците с всичките преувеличения и багри, които може да й придаде политическата страст. Колкото за монографиите, които трябва да спомогнат, за да се осветли взаимодействието на политическия ни живот и на националната ни култура - духовна и веществена - и те за скоро време не могат да се очакват; както ще трябва да мине време, догдето се сдобием и с една история на Възраждането."С. РадевПоследните му думи са: „Дадох ли нещо на България?“Роден: 19 януари 1879 в Ресен, Османска империяПочинал: 15 февруари 1967 в София, България
Едно от най-важните историографски изследвания в българската литература„Строителите на съвременна България“ е книга на българския публицист и дипломат Симеон Радев написана през 1910-1911 г. и посветена на изграждането на Третата българска държава.Симеон Радев е бележит български общественик, който във въведението на фундаменталния си труд „Строителите на съвременна България” пише така: „Миналото, от което България е получила струите на своя нов живот, е епохата на Възраждането. В нея трябва да търсим добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогна над трудностите на една млада държава и над рисковете на една бурна история.”В мащабния си труд Радев описва следните събития от живота на младата българска държава: Берлинския конгрес и последвалото от него раздробяване на Санстефанска България, избирането на Александър Батенберг за български княз, изработването на Търновската конституция, борбите между консерватори и либерали, разцеплението на последните, суспендиранито на конституцията от страна на княза, подготовката и осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Сръбско-Българската война, преврата срещу княз Александър I, възстановяването му на трона с помощта на Стефан Стамболов и абдикацията му, сформирането на регентството и неговите дипломатически усилия да съхрани независимостта на България, русофилските бунтове в Русе и Силистра и тяхното потушаване.В "Строителите на съвременна България", Симеон Радев прави психологически портрети на множество личности изиграли важна роля в българската история: Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Драган Цанков, Александър I Батенберг, Захари Стоянов, Гаврил Кръстевич, Васил Радославов, Анастас Бендерев, Радко Димитриев, Васил Друмев и други. Сред чуждестранните държавници, на които Радев прави характеристика, са крал Милан I Обренович, император Александър III и генерал Каулбарс. Сам Радев в "Как замислих и написах "Строителите на съвременна България" (1964 г.) признава, че негова гордост са именно тези портрети.За написването на „Строителите...“ авторът използва богат документален материал: стенограми от заседанията на Народното събрание, протоколите на Министерски съвет, архива на външно министерство на България, сборниците с публикувани дипломатически архиви на външните министерства на Англия ("Английска синя книга"wink.gif и Италия ("Италианска зелена книга"wink.gif, публикации в българския и европейски печат, мемоарни записки, писма.При излизането си от печат „Строителите на съвременна България“ е приета с голям интерес от българската публика и с времето се утвърждава като значим труд относно историята на Третата българска държава, като за нейните качества ласкаво се изказва и Константин Иречек. За нейната популярност допринася и ефектният ? драматичен стил. След 9 септември 1944 г. умишлено се избягва нейното преиздаване. Причината е в негативното отношение на автора спрямо агресивната политика на Русия, ярко изразеният му национализъм и открита симпатия към Стефан Стамболов."Обнародването на настоящата книга ще се види на мнозина преждевременно. Една история на съвременна България ще бъде наистина възможна, след като се появят: мемоари, които да открият интимната и психологическата страна на събитията; монографии върху развитието на стопанския ни живот и на държавните ни учреждения; обширни изследвания на епохата на Възраждането, в която се крият новите избори на българския национален дух и зачатъците на свободното ни политическо съществуване; и най-сетне - истински разобличения за политиката на великите сили, които са упражнявали тъй често решаващо влияние върху съдбините на България. При отсъствието на тия данни може да се говори за едно систематическо изложение на събитията подир Освобождението, но не и за история, която да отговаря на изискванията на една научна метода.Но трябваше ли да се чакат безпределно тия източници, когато никакъв признак не предвестява тяхното появяване? Ето, старите дейци умират, без да са оставили никакви писани възпоминания; от техните разкази се образува само една устна традиция, която ще премине у потомците с всичките преувеличения и багри, които може да й придаде политическата страст. Колкото за монографиите, които трябва да спомогнат, за да се осветли взаимодействието на политическия ни живот и на националната ни култура - духовна и веществена - и те за скоро време не могат да се очакват; както ще трябва да мине време, догдето се сдобием и с една история на Възраждането."С. РадевПоследните му думи са: „Дадох ли нещо на България?“Роден: 19 януари 1879 в Ресен, Османска империяПочинал: 15 февруари 1967 в София, България